Упражнение 3
Зареждане...

КАЗАНА ДУМА, ХВЪРЛЕН КАМЪК !

Имало едно време малко момиченце. То живяло с родителите си в притихнало планинско селце. Там всички жители се познавали и уважавали.
Внезапно майката на детето се разболяла тежко и разбрала , че не й остава много дни на тази земя. Извикала дъщеря си и й заръчала:
- Дете мое, няма да мога да се радвам още дълго на живота... Но преди да си ида от този свят, искам да ти разкажа една тайна . Баба ми казваше, че това е семейна поличба и ...
Момиченцето се сгушило до възглавницата на майка си с притаен дъх. Било само на седем години. Още не можело да различи приказката от реалността.
- Нощтта преди да се родиш ме посети една орисница. Заръча ми да ти предам магията на словото, когато станеш на седем години... Защото всяка дума крие в себе си голяма сила.
Детето се притиснило още по-силно до тлеещото тяло на майка си . И без да знае как, затворило очи, за да може да чува по-добре всеки звук , който се отронвал от нейните устни.
- Когато мен вече няма да ме има, когато останеш сама вкъщи и няма с кого да си поговориш, спомни си за моя завет – и тя леко се подпряла на възглавницата. Губела и последните си сили. – Когато си ядосана, сърдита,че нямаш това , което искаш... Или когато си объркана и тъжна , че няма кой да те подкрепи... Когато обидиш някого ... хвърли един камък в градината.
- Но мамо, мамо, как ще ми помогне този камък? Той не може да говори като теб! Тогава какво ще правя?
- След като го хвърлиш , изкажи на глас това, което те мъчи и ще видиш, че болката ще премине. И не само това... Тя повече няма да се върне при теб.
- И после какво, мамо? Какво ще стане? Колко камъка ще трябва да хвърля, за да бъда един ден щастлива?
- Това ще решиш ти , дете мое ... Запомни – болката е сянката на щастието ти ! Когато един ден се почувстваш толкова добре и всичко, което правиш и кажеш ти носи радост ... повече няма да е нужно да хвърляш камъни в градината ... тогава ....
- Тогава какво , мамо? Мамо не заспивай , и после какво да направя? Мамо, чуваш ли ме?
Детето отчаяно питало, но майка му вече не можела да продължи да разказва... Била преминала вече в царството на мъртвите.
Не минало много време и бащата заминал на гурбет в далечни земи. Момиченцето останало само и трябвало да се грижи за себе си.
Колкото повече дни и нощи минавали, толкова повече самотата и тъгата го обгръщали като в черна мантия. Тогава то си спомнило завета на своята майка . От този ден нататък по залез слънце започнало да хвърля по един камък, защото тогава сянката била най- дълга...И наистина чудото ставало! То усещало промяната, която се промъквала като слънчев лъч през ключалката на залостена врата...
Докато един ден се почувствало толкова леко и уверено в себе си , че не изпитвало повече нужда да хвърля камъни .А и градината. била вече почти пълна. Но сега не знаело какво да прави по-нататък. Вечерта запалило една свещица, затворило очи и тихо промълвило : „ Мамо , знам че ме чуваш! Сега, когато нямам нужда повече от тези камъни, какво да правя? Искам пак да видя цветята в твоята градина!"
През нощта майката се явила в съня му и казала : „ Събери ги детето ми и ги отнеси до големия дъб , който расте на пътя пред къщата . И когато ги нареждаш, пожелавай по нещо добро на всеки един от тях !" Призори , по първи петли момичето скочило от леглото и се заело за работа. Цял ден работило неуморно и по залез слънце камъните били на уреченото място – под сянката на вековния дъб. След като положило и последния , то приседнало доволно да се полюбува на своето творение... И изведнъж, о чудо ! От камъните бликнала бистра и чиста вода!
И днес, който мине по този път, в тази планина се спира да пие от извора на вдъхновението. Легендата разказва, че там още тече жива вода!

P.S.
След много зими и лета, в къщата , в едно старо сандъче бил намерен свитък хартия, който разказва историята на тези камъни... 

 

 

следва